Your Place For Reading
 
ИндексPortalGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 "Проповедникът" от Камила Лекберг

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
deadface
Четец
Четец
avatar

Брой мнения : 40
Age : 38
Registration date : 10.02.2010

ПисанеЗаглавие: "Проповедникът" от Камила Лекберг   Чет Сеп 06, 2012 8:34 am


"Проповедникът" от Камила Лекберг

Едно ранно лятно утро малко момченце отива да играе край скалите близо до познатата вече на читателите Фелбака, където се развива действието и в "Ледената принцеса". Ала игрите му без време приключват, когато детето открива трупа на гола млада жена, втренчила в него мъртвия си поглед. Мистерията се задълбочава още повече, след като под тялото на жената повиканите полицаи откриват два скелета, отново на млади жени... Вече известният на българския читател инспектор Патрик Хедстрьом поема разследването, подпомаган от бременната си жена Ерика Фалк. Постепенно се разбира, че скелетите са на изчезнали преди 24 години девойки, разплита се и историята на рода Хулт, чийто патриарх е бил проповедник с лечителски дарби... "Проповедникът" ловко заплита в едно минало и настояще, а читателите ги очаква не една изненада в този смразяващ кръвта трилър с шведски привкус.

Романите на шведската писателка Камила Лекберг са издадени в над 30 държави, оглавявали са класациите на бестселъри в Швеция, Норвегия, Франция и Испания, а днес почитателите й са по-многобройни и от тези на Стиг Ларшон. В англоговорещите страни я наричат "шведската Агата Кристи".


Откъс:

Желанието да излезе и да подложи лице на дъжда бе непреодолимо. Но някои неща възрастните не могат да си позволят, особено когато са на работа, и Мартин бе принуден да сдържи детския си импулс. А беше хубав дъжд, който отми целия задух, цялата жега, държала ги като затворници през последните два месеца. Усещаше го в ноздрите си през открехнатия прозорец. По разположеното близо до него бюро се стичаше вода, но той бе преместил всички книжа, така че нищо нямаше да се повреди.
Струваше си да почувства аромата на прохладата.
Патрик бе позвънил да каже, че се е успал, така че Мартин като никога бе първи. След като вчера се разбра какво е направил Ернст, настроението в управлението бе потиснато, така че бе приятно да седи на спокойствие и да си мисли за последното развитие на събитията. Не завиждаше на задачата на Патрик, който трябваше да съобщи за станалото на роднините на жената, но дори той съзнаваше, че това е първата крачка към преодоляването на мъката. Вероятно дори не знаеха, че тя е изчезнала, така че новината щеше да бъде шок за тях. Сега ставаше дума преди всичко да бъдат открити и това бе една от задачите за деня на Мартин – да се свърже с немските си колеги. Надяваше се да може да говори с тях на английски, иначе щеше да има проблем.
Тъкмо щеше да вдигне слушалката и да звъни в Германия, когато го превари пресипнал сигнал. Пулсът му леко се ускори, когато разбра, че звънят от съдебномедицинския в Гьотеборг. Пресегна се за бележника си. Всъщност трябваше да докладват на Патрик, но след като все още го нямаше, щеше да им се наложи да се задоволят с Мартин.
– Взело е да става горещо напоследък там при вас, в глухата провинция.
Съдебният лекар Турд Педерсен имаше предвид аутопсията, която бе направил преди година и половина на Алекс Вийкнер, встъпление към едно от досега малкото разследвания на убийство в полицейското управление на Танумсхеде.
– Да бе, май има нещо във въздуха. Сигурно скоро ще настигнем Стокхолм в статистиката на убийствата.
За тях, както за повечето професионалисти, влизащи често в контакт със смъртта и нещастията, шеговитият тон бе начин да се справят с ежедневната служебна ситуация, без да подценяват сериозността на онова, пред което бяха изправени.
– Да не би вече да сте й направили аутопсия? Мислех, че хората се трепят един друг по-често в тази непоносима жега – продължи Мартин.
– Ами донякъде си прав. Фитилът се пали по-бързо у хората заради горещината, но през последните дни имаме известен спад, така че се справихме с вашия случай по-бързо, отколкото предполагахме.
– Да чуем тогава.
Мартин затаи дъх. Голяма част от успеха на следствието зависеше от заключенията на съдебномедицинския отдел.
– Едно е ясно, нямаме си работа с някой симпатяга. Причината за смъртта установихме сравнително лесно, била е удушена, но онова, което е било извършено с нея преди смъртта, е наистина смайващо.
Педерсен направи пауза, сякаш за да си сложи очилата.
– Да?
Мартин не можа да скрие нетърпението си.
– Да видим… Това ще дойде и при вас по факса… Хм.
Педерсен зачете и ръката на Мартин се изпоти, докато стискаше слушалката.
– Ето. Четиринайсет фрактури на различни места по скелета. Всички причинени преди настъпването на смъртта, ако се съди по различните степени на заздравяване.
– Искаш да кажеш…
– Искам да кажа, че някой й е чупил ръце, крака, пръсти на ръцете и краката в продължение на горе-долу една седмица.
– В един и същи ден ли са чупени или в различни дни?
– Както казах, фрактурите са в различна степен на заздравяване, така че професионалното ми мнение е, че датират от различни дни. Направил съм скица на евентуалния ред, в който е било извършвано чупенето на костите. Във факса, който ви изпратих, има повече подробности. Освен това по тялото има и доста външни прорезни рани. И те в различни стадии на заздравяване.
– Мамка му.
Мартин не можа да сдържи възклицанието си.
– Склонен съм да се съглася с теб.
Гласът на Педерсен прозвуча сухо по телефонната линия.
– Болката, която е преживяла, трябва да е била непоносима.
Известно време мълчаливо размишляваха върху човешката жестокост. После Мартин се съвзе и попита:
– Намерихте ли някакви следи по тялото, които могат да ни свършат работа?
– Да, открихме сперма. Стига да заподозрете някого, можем да го свържем с убийството чрез изследване на ДНК. Разбира се, ще направим проверка и в база данни, но по този начин рядко имаме попадения. Засега регистърът е твърде малък. Можем само да мечтаем за деня, в който ще разполагаме с ДНК-то на всички граждани. Тогава положението ще е съвсем друго.
– Да, можем само да мечтаем. Обвиненията в нарушаване на личната свобода и прочее слагат прът в колелата.
– Ако онова, на което е била подложена жената, не се нарича нарушаване на личната свобода, то просто не знам кое друго би могло да се казва така…
Беше толкова необичайно това философстване от страна на иначе деловия Турд Педерсен, че Мартин разбра – патологът е бил развълнуван от съдбата на жената. Иначе нищо не би му попречило да спи спокойно през нощта.
– Можеш ли да ми кажеш кога е умряла?
– Да, получих резултатите от пробите, направени от техническия отдел на място, и после ги съпоставих със собствените ми наблюдения, така че мога да определя в какъв интервал от време е настъпила смъртта.
– Да чуем.
– По моя преценка тя е умряла някъде между шест и единайсет часа вечерта в деня преди откриването й в Кралската клисура.
Мартин бе разочарован.
– Не може ли малко по-точно?
– Според шведската практика пет часа е най-краткият интервал за случаи като този, така че това е най-доброто, което мога да ти дам. Но вероятността часът на смъртта да е в петчасовия интервал е деветдесет и пет процента. Мога да потвърдя и онова, което със сигурност подозирате, а именно, че Кралската клисура е вторично място на престъплението. Един-два часа след като е била убита, тя е лежала някъде другаде, това личи и от трупните петна.
– Все е нещо. – Мартин въздъхна. – А скелетите? Сигурно си получил данните от Патрик и знаеш на кого подозираме, че са?
– Да, получих ги. С тях още не сме съвсем готови. В края на краищата не е толкова просто да се намери зъбна карта от седемдесетте години, но работим под пълна пара и веднага щом сме готови, ще ви съобщим. Онова, което мога да кажа, е, че са два женски скелета и възрастта, изглежда, съвпада с вашите предположения.
Бедрената кост на едната жена сочи, че е раждала дете, което също съвпада с получените от вас данни. Най-интересното от всичко е, че и двата скелета са с подобни фрактури като на убитата жена. Между нас казано, дори бих се осмелил да кажа, че фрактурите са почти идентични и при трите жертви.
От изненада Мартин изпусна писалката си на пода. На какво всъщност са се натъкнали? Садистичен убиец, стоял мирно двайсет и четири години? Дори не му се мислеше за алтернативата.
Че убиецът не е чакал двайсет и четири години и че те чисто и просто още не са намерили останалите жертви.
– И при тях ли е имало прорезни рани?
– Тъй като няма останал органичен материал, трудно е да се каже, но има драскотини по костите, които може би сочат, че е имало.
– А причините за смъртта при тях?
– Също като при германското момиче. Кости, строшени на врата, показват, че са били душени.
Мартин бързо записваше разговора.
– Нещо друго интересно да ми дадеш?
– Нищо повече от това, че скелетите явно са били закопани, по тях има остатъци от пръст, от които можем да извлечем нещо при анализа. Но с това още не сме готови, така че въоръжете се с търпение. Пръст имаше също и по Таня Шмид и по одеялото, на което е лежала, така че ще я сравним с пробите от скелетите.
Педерсен направи пауза, после продължи:
– Мелберг ли води разследването?
Леко безпокойство прозвуча в гласа му. Мартин скрито се подсмихна, но побърза да го успокои.
– Не, възложено е на Патрик. Но кой ще си присвои славата, ако се справим, е друг въпрос…
Двамата се разсмяха, но беше смях, който поне на Мартин му заседна в гърлото.
След приключване на разговора с Турд Педерсен младежът взе страниците от факса на управлението и когато след малко Патрик дойде на работа, вече бе добре осведомен. След като се запозна с доклада, и Патрик изпадна в мрачно настроение. Очертаваше се адска бъркотия.

*

Лайне се страхуваше от тъмнината. Ужасно се страхуваше. Въпреки всички вечери, прекарани без Габриел в стопанството, тя така и не успя да свикне. Преди поне Линда си беше у дома, преди това и Якоб, но сега беше съвсем сама. Знаеше, че Габриел е принуден доста да пътува, и все пак се чувстваше огорчена. Не това беше животът, за който бе мечтала, когато сключи този брак по сметка. Не че парите бяха кой знае колко важни. Привличаше я сигурността. Сигурността в досадния Габриел, сигурността в парите в банката. Искаше живот, съвсем различен от този на майка й.
Като дете живя в ужас от пиянските изстъпления на баща си. Той тиранизираше цялото семейство и направи от децата си несигурни и уязвими същества. От братята и сестрите беше останала само тя. И брат й, и сестра й не устояха на вътрешния си мрак, единият го погълна в себе си, другата го извади на показ. Самата тя, средното дете, не направи нито едното, нито другото. Но остана несигурна и слаба. Недостатъчно силна да отреагира на своята несигурност, като я насочи навън или навътре, тя я остави да лежи в нея и да тлее година след година.
Това никога не се проявяваше толкова силно, колкото когато бродеше сама из смълчаните стаи. Тогава ясно си спомняше вонящия дъх, ударите и тайните ласки през нощта.
Действително вярваше, че е намерила ключа, който да отвори мрачния долап в гърдите й, когато се омъжи за Габриел. Не беше глупава. Знаеше, че това е само утешителна награда. Която той й даваше, тъй като не бе получил онова, което наистина бе желал. Но нямаше значение. Така дори беше по-лесно. Никакви чувства, които да разбълникват тихата повърхност. Само скучна предвидимост на безкрайна верига от дни. Вярваше, че това е единственото, което бе искала.
След трийсет и пет години вече знаеше колко се е заблуждавала.
Нищо не бе по-лошо от самотата в присъствието на друг, а това бе получила, когато каза „да“ в църквата на Фелбака. Живееха паралелни животи. Тя се грижеше за стопанството, отглеждаше децата и обсъждаше с него вятъра и времето по липса на други теми за разговор.
Само тя знаеше, че у Габриел живее друг мъж, не само онзи, когото показваше ежедневно пред околния свят. Бе го наблюдавала през годините, бе го изучавала тайно и постепенно бе научила какъв всъщност би могъл да бъде. Копнежът, пробуден от това откритие, силно я изненада. Погреба го дълбоко в себе си, вярваше, че дори той самият не знае кой е, ала знаеше, че зад досадната, овладяна външност се крие страстен мъж. Виждаше колко гняв е събрал, но смяташе, че има и още толкова любов, която тя не бе успяла да пробуди.
Не успяха да се сближат дори когато Якоб лежеше болен. Един до друг седяха, както смятаха, до смъртното му легло, без да са способни взаимно да си дарят някаква утеха. Често й се струваше, че Габриел не иска тя да е до него.
Тази негова затвореност до голяма степен се дължеше на баща му. Ефраим Хулт бил впечатляващ мъж, който карал всички, влезли в досег с него, да се присъединяват към един от двата лагера – на приятелите или на враговете му. Никой не бил равнодушен към Проповедника, но Лайне разбра колко трудно трябва да е било да израснеш в сянката на такъв мъж. Синовете му не можеха да бъдат по-различни. През целия си кратък живот Йоханес бе едно голямо дете. Наслаждаваше се на живота и взимаше онова, което поиска, без никога да се спре достатъчно дълго, за да види следите от предизвикания от него хаос. Габриел тръгна в обратната посока. Бе виждала как се срамува от баща си и Йоханес заради пищните им жестове, заради желанието им да са център на вниманието. Самият той искаше да потъне в анонимност, ясно показваща на околния свят, че няма нищо общо с баща си. Габриел се стремеше към уважение, ред и справедливост повече от всеки друг. Детството и годините на пътешествия с Ефраим и Йоханес бяха нещо, което никога не споменаваше. Лайне все пак знаеше това-онова и разбираше колко важно бе за съпруга й да крие тази част от миналото си, така зле съответстваща на образа, който искаше да показва. Това, че тъкмо Ефраим върна Якоб към живота, пробуди у Габриел противоречиви чувства. Радостта от намирането на начин да се победи болестта бе помрачена от факта, че не той, а баща му се бе притекъл на помощ като рицар в блестящи доспехи. Би направил всичко, за да бъде той героят за своя син.
Размишленията на Лайне бяха прекъснати от звук, идващ отвън.
С крайчеца на окото си видя как две сенки бързо преминаха през дърветата. Страхът отново я обхвана. Затърси безжичния телефон и най-накрая го намери на мястото, където се зареждаше.
С треперещи пръсти набра номера на мобилния на Габриел. Нещо удари по прозореца и тя силно изкрещя. Прозорецът бе счупен от камък, който сега лежеше на пода сред отломки от стъкло. Още един камък профуча и счупи съседния прозорец и тя, хълцайки, побягна вън от стаята и се качи на горния етаж, където се заключи в банята и сгърчена от ужас заочаква да чуе гласа на Габриел. Вместо това получи монотонен автоматичен отговор и чу паниката в собствения си глас, когато му изпрати несвързано съобщение.
После седна разтреперана на пода с ръце, здраво обгърнали коленете, вслушана за звуци зад вратата.
Върнете се в началото Go down
 
"Проповедникът" от Камила Лекберг
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Проповедникът с картечница

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Online Books :: За книгите :: Български книжен пазар-
Идете на: