Your Place For Reading
 
ИндексPortalGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Клуб "Мерил Стрийп" - Мия Марч

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
deadface
Четец
Четец
avatar

Брой мнения : 40
Age : 38
Registration date : 10.02.2010

ПисанеЗаглавие: Клуб "Мерил Стрийп" - Мия Марч   Пон Юли 23, 2012 10:08 pm

Едно интересно ново четиво, което препоръчвам на дамската аудитория:



Клуб "Мерил Стрийп" - Мия Марч

Мия Марч завладява литератуната сцена още с дебютния си роман – история за три жени, открили щастието, където най-малко очакват, а за вдъхновение им служат филмите на Мерил Стрийп.

Две сестри и братовчедка им се събират в малкия семеен хотел на брега на Мейн, където ги очаква разтърсваща новина. Всяка от героините има своя сложна съдба, отразена в различните героини на Мерил: съпругът на Изабел има извънбрачна връзка, а тя е обвързана със споразумение, което й пречи да има онова, за което копнее… Джун е обещала на седемгодишния си син, че ще открие баща му, когото той не познава…, а Кет се колебае дали да приеме предложението за женитба от най-добрия си приятел, с когото се знаят от съвсем малки. В добро и лошо Лоли е била винаги до тях, а сега Изабел, Джун и Кет – и Мерил – трябва да са до нея. Трябва да намерят себе си. Да се преоткрият една друга. Да стигнат до щастливата развръзка.
Не само дългът, който са поели да изпълнят, а и вечерите с Мерил и нейните филмови героини, от които те черпят сили, ги сближават по-силно откогато и да било преди.


Дебютният роман на Марч е една вълнуваща история за себеоткриването и силата на семейството. - Booklist

Този роман сгрява сърцето и повдига духа. Удоволствие за любителите на киното и добрата литература. - Kircus Review



Мъжът, който стоеше до етажерката с четива, разказващи за Мейн, и държеше "Извън отъпканата пътека: Крайбрежието на Мейн", така приличаше на Джон Смит, че когато го видя, Джун ахна. Чак след като сърцето й отброи един удар, разбра, че не е той. Висок, със същата разрошена, тъмна и права коса, контрастираща с бледата му кожа, нямаше повече от двайсет и една.
Което подсказа на Джун до каква степен живее в миналото.
Млада жена с две книги с твърди корици, взети от масата с нови романи, се приближи към него, и сърцето на Джун така я заболя, че й се наложи да седне на стола си зад бюрото с касата и да си поеме дъх.
Липсваше й любов. Липсваха й ръце, които да я прегръщат. Липсваше й сексът. Трябваше да си признае, че Джон Смит няма да влезе през вратите на "Букс Брадърс", няма да се появи на калдъръмената пътечка към "Тримата капитани", нямаше да я намери след седем години и да каже, че не е спирал да мисли за нея.
Той беше спрял да мисли за нея. След две нощи. Трябваше да го остави да си отиде, въпреки че го търсеше заради Чарли.
Това беше решението. Тя трябваше да го намери заради Чарли, не заради себе си. Изражението на Марли от тази сутрин направи така, че да й просветне. През изминалите няколко седмици заспиваше унесена в мечти и измислици за нещо, което нямаше да се случи. Чувстваше се зле, подготвяше се за разочарование, което щеше да се стовари отгоре й за пореден път, а тя нямаше нито време, нито сили да се справи с това. Особено причинено от собствената й глупост.
Забрави го, заповяда си тя за стотен път.
Погледна към големия часовник, който приличаше на пиратски кораб и стоеше на стената над книгите за деца. Беше 9:45 вечерта. Още петнайсет минути, докато затвори. За почивните дни около Деня на труда в "Букс Брадърс" бяха удължили работното време от осем сутринта до десет вечерта, за да са на разположение на върволицата туристи, които отиваха към плажа и имаха нужда от книга, и на онези, които се прибираха за вечеря или от разходка с корабче, с радост влизаха в книжарницата и започваха да търсят, а после си купуваха книга, две или три.
Предишната вечер стоя до късно и си поговори с Марли, после стана рано сутринта за мисията им, но се усещаше изпълнена със сили, сякаш... прекрасното усещане, което Марли получи при появата на Чарли, повтори – и подсили – у Джун увереността, че има нещо много хубаво, за което да благодари.
Днес почти нямаше време да мисли за друго освен за книжарницата: продаваше книги, помагаше на клиентите, работеше по регистъра, подготвяше специално подреждане на книгите. През всички почивни дни в книжарницата непрекъснато беше пълно с хора и въпреки че сега беше понеделник вечер, неофициалният край на лятото и туристическия сезон, тя с нетърпение очакваше тържествената наздравица с шампанско на лодката на Хенри, когато дойдеше моментът да затвори книжарницата.
Точно преди да заключи, Джун позвъни на Кет, за да провери как е Чарли. Двамата с Оливър го завели на излет и да погледа фойерверките, а после заспал стиснал в ръка свирката си с форма на омар. Харесваше й как Чарли е заобиколен от любовта на семейството. Улови се, че се усмихва, докато двете с Бийн вървяха към пристана и корабчето – и още повече, когато Хенри им подаде по чаша шампанско заедно с чек за допълнително възнаграждение, което стигаше за повече от годишната сума за двата часа наглеждане на Чарли след училище. Чашите им звъннаха при наздравицата и тримата отпиха от шампанското, после хапнаха от специалната домашно приготвена от Хенри салца върху резенчета тортиля, а от старата стереоуредба тихо се носеше гласът на Ван Морисън.
Пет минути по-късно приятелят на Бийн дойде, за да я вземе, и Джун остана поразена колко силно иска и на нея да й се случи същото. Някой да дойде да я вземе. И тя да си има някого. Който да я обича, да се грижи за нея. От толкова дълго време се справяше сама, израсна, като се справяше с всичко – отчаяние и радост, капещо кранче, всяка вечер да приспива детето си, някоя и друга появила се мишка. Искаше да има на кого да се облегне. Да обича. С когото да прави любов.
– Без теб, Джун, не бих могъл да свърша и половината работа, която отметнахме тази седмица – каза Хенри, облегнат на кухненския плот в камбуза. – Имаш страхотен подход при продажбите на книги. Хората виждат, че знаеш какво говориш, че наистина обичаш книгите, че с огромен интерес се отнасяш към темата или към виждането на автора.
Похвалата й хареса.
– Един от плюсовете на самотните съботни вечери е, че имам време да прочета всички хубави книги.
Хенри остави шампанското и си отвори бира, което беше повече в неговия стил. Тя го наблюдаваше как вдигна бутилката си за наздраве, как отпива с леко извита назад глава и кестенявата му със златисти отблясъци коса докосва врата му. Наистина беше красив мъж. И истински вълк-единак. Толкова... секси. Но когато си представи как целува Хенри Букс, образът му се превърна в лика на тъмнокос и зеленоок двайсет и една годишен млад мъж.
Ако дори Хенри Букс не беше в състояние да прогони образа на Джон от ума й, тогава сигурно никога нямаше да бъде свободна. Сърцето й все още принадлежеше на мъжа, който не го поиска и си беше отишъл. Но той присъстваше във всеки миг чрез сина й. Възможно ли беше да го забрави?
Хенри остави бутилката и погледна право към нея с кафявите си очи, в чиито ъгълчета имаше бръчици като на Клинт Истууд. Помогни ми да забравя Джон, помисли си тя, но не отклоняваше погледа си от него. Ето ни тук, сами. Години от... премълчавано привличане помежду ни. Освен ако не беше полудяла. Освен ако никога не я е поглеждал така. Но нещо в изражението му й каза, че размишлява. Чувстваше, че обмисля нещо. Дали да не я грабне в страстна целувка и да я заведе в леглото?
Какво си заразмишлявал, Хенри Букс? Дали да не правят любов направо тук, на лодката, веднага?
Или че тя е само старата безинтересна Джун, каквато си е открай време, и той никога не се е чувствал привлечен от нея?
Откъде да знае. Де да имаше смелост да стане от стола, да отиде до него и да го целуне по устата.
– Каква шибана близост само!
Джун се извърна и видя Ванеса Гъл. Както обикновено, Джун беше изключила действителността от мислите си и беше забравила Приятелката. За миг така се изненада от появата й, че не можеше да помръдне. Ванеса не спираше да мести гневен поглед от Джун към Хенри и обратно. Носеше обичайните за лятото лятна рокля и кецове.
– Тъкмо вдигнахме наздравица за успешната работа през празничните дни – припряно обясни Джун.
– Че какво друго – рече Ванеса, от очите й хвърчаха искри. – Хенри, признай си, вече е крайно време. Спести ми главоболието да чакам още няколко години за някакво там предложение за брак, не че съм сигурна дали изобщо искам да се омъжа за теб. Кажи си, та и двамата да знаем, и тримата да научим. Влюбен си в Джун, винаги си бил влюбен в нея.
Джун гледаше ту Ванеса, ту Хенри. Какво?
Ванеса я стрелна с гневен поглед.
– Джун, по дяволите, зарежи тази роля "В мен ли?". Когато беше изчукана на осемнайсет или там на колкото години си била, това може и да е вършело работа, но сега е досадно. Повярвай ми. Вече си минала етапа на невинното девойче.
Джун гледаше Ванеса, а Ванеса – Хенри.
– Не обичам да ме завират в ъгъла, Ванеса – най-накрая се обади той.
Ванеса тикна пръст в гърдите му.
– А аз не обичам да се състезавам с някого, независимо дали живее в този град, или не. Писна ми, Хенри. Считай се за свободен мъж. Така или иначе, започнах да излизам с Бек Харлоу. Той не издирва със запалена факла точно определен човек.
Ванеса взе чашата с шампанско, оставена от Бийн, и я метна към стената до Хенри. Джун видя как чашата се разбива на пода. После Ванеса се врътна, изкачи стъпалата и тръшна вратата.
– Върви след нея – каза Джун, която не беше сигурна какво точно се е случило. С Бек Харлоу – страхотния механик, за когото всички говореха възторжено – или не, Ванеса явно беше ядосана достатъчно, за да хвърля чаши.
– Този път няма – отвърна той. – Като оставим настрана драмата, за останалото е права.
Джун го погледна затаила дъх.
Хенри я гледаше втренчено с очите си като на Клинт Истууд.
– Винаги съм бил влюбен в теб, Джун.
Тя замръзна, всяка клетка в тялото й застина.
Хенри се приближи, застана пред нея и повдигна брадичката й, погледна я, после я целуна по устата, така както си беше мечтала за тази целувка, още когато Чарли беше малък. Хенри се отдръпна от нея без да отмества поглед.
– Винаги съм искал да те целуна. Всеки уикенд, всеки ден, непрекъснато. От години.
Върнете се в началото Go down
 
Клуб "Мерил Стрийп" - Мия Марч
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Online Books :: За книгите :: Български книжен пазар-
Идете на: