Your Place For Reading
 
ИндексPortalGalleryВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 "Почивка в чужбина" от Иън Макюън

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
deadface
Четец
Четец
avatar

Брой мнения : 40
Age : 38
Registration date : 10.02.2010

ПисанеЗаглавие: "Почивка в чужбина" от Иън Макюън   Пон Яну 17, 2011 11:59 am


"Почивка в чужбина" от Иън Макюън

С хладно, пестеливо перо и безпристрастен тон – негова запазена марка – Макюън разказва за двойка с дългогодишна връзка, която отива на почивка във Венеция, за да възпламени отново поугасналите си чувства. Удоволствието от ленивото излежаване в хотелската стая, насладата от секса и гастрономичните празници се редуват с разходки, които отвеждат двамата в лабиринта на един непознат и недобронамерен град, в който на чужденците се гледа с неприязън. Една вечер, когато са леко пияни, Мери и Колин успяват да се изгубят и цяла нощ не могат да намерят пътя към хотела си. Изтощени и изтормозени до краен предел , двамата се доверяват на първия срещнат и така започва тихият ужас от една зловеща игра, а почивката се превръща в кошмар.

„Начинът, по който Макюън пресъздава чувства и усещане за място, майсторството, с което анализира настроенията и човешките взаимоотношения, го правят най-добрия писател на този остров.“
в. „Таймс“

Иън Макюън (р. 1948) – най-награждаваният английски писател и безспорно един от най-талантливите европейски творци – е автор на десетина романа, сред които „Откраднатото дете“, „Амстердам“, „Невинният“, „Изкупление“, „Неумолима любов“ (ИК „Колибри“ – 2005). Още първият му сборник с разкази е отличен с наградата „Съмърсет Моъм”. Следват три награди, сред които и „Букър“, за която Макюън е номиниран четири пъти последователно. А романът „Изкупление“ получава 4 награди – истински рекорд. „Събота“ (ИК „Колибри“ – 2007) също е номиниран за „Букър“ и е отличен с една от най-старите и престижни британски награди за литература, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“. Много от произведенията на Макюън са филмирани. През 2008 г. по екраните излезе и филмът „Събота“ по сценарий на Патрик Марбър.


Откъс от романа:

"Мери бе преминала по цялата дължина на вестибюла – като бе заобиколила по-големите експонати и бе спряла да се погледне в огледалото със златна рамка, – без да осъз нае най-важната му особеност: плъзгащите се стъклени врати на източната стена, през които се излизаше на дълъг балкон. От мястото, където беше застанала, светлината от полилеите ѝ пречеше да види сумрака навън, но изобилието от буйна зеленина и цветя привлече погледа ѝ: увивни растения, дръвчета, засадени в малки бурета и ведра, и, Мери затаи дъх, дребно, бледо лице, което я наблюдаваше измежду сенките, лице без тяло, тъй като от свечеряващото се небе и стъклените отражения в стаята не се виждаха нито дрехи, нито коса. То продължаваше да я гледа, без да мига, лице със съвършен овал; после се отдръпна назад и малко встрани, сетне съвсем изчезна. Мери въздъхна шумно. Отразената стая потрепери, когато стъклените врати се отвориха. Млада жена с прибрана и силно опъната назад коса влезе в стаята с леко скована походка и протегна ръка.
– Ела навън – рече тя. – По-приятно е.
Няколко звезди вече блещукаха в небето от мрачни пастели, ала въпреки това морето, коловете за връзване на лодки, дори силуетът на острова гробище все още се различаваха. Точно под балкона, на разстояние от около тринайсет метра, имаше пуст двор. Многобройните саксии с цветя изпълваха въздуха със силен, почти лепкав аромат. Жената се отпусна в платнен стол и тихичко изохка от болка.
– Красиво е – каза тя, като че в отговор на Мери. – Прекарвам тук колкото е възможно повече време. – Мери кимна. Балконът се простираше до половината от дължината на стаята. – Казвам се Каролайн. Съпруга съм на Робърт.
Мери се здрависа, представи се и седна на един стол с лице към нея. Разделяше ги малка бяла маса, върху която в чиния се виждаше една-единствена бисквита. В разцъфналия бръшлян, който покриваше стената зад тях, пееше щурец. И отново Каролайн се загледа в Мери с невиждащ поглед; въпреки това очите ѝ се движеха методично от косата към очите, устата, после надолу, където вече нищо не се виждаше от масата.
– Твоя ли е? – попита Мери, като посочи ръкава на нощницата. Въпросът като че сепна Каролайн и я извади от унеса, в който бе изпаднала. Тя се поизправи в стола, скръсти ръце в скута си и кръстоса крака, сякаш зае поза, препоръчителна за разговор. Като се обади, гласът ѝ прозвуча насилено и малко по-пискливо отпреди.
– Да, самичка съм я правила тук, на този балкон. Обичам да бродирам.
Мери я похвали за работата, после пак настана мълчание, в което Каролайн като че се мъчеше да измисли какво да каже. С нервно трепване улови погледа на Мери, който мимоходом се плъзна върху бисквитата и побърза да ѝ поднесе чинията.
– Моля те, вземи я.
– Благодаря – Мери се опита да яде бисквитата бавно.
– Сигурно си гладна – Каролайн я гледаше напрегнато. – Искаш ли да хапнеш нещо?
– Да, ако обичаш.
Но Каролайн не стана веднага. Вместо това рече:
– Съжалявам, но Робърт не е у дома. Помоли ме да го извиня. Отиде до бара. По работа, разбира се. Назначил е нов управител, който започва работа тази вечер.
– Неговият бар ли? – Мери вдигна очи от празната чиния. Каролайн започна да се надига мъчително, като говореше през болка.
Когато Мери предложи помощта си, тя поклати глава.
– Държи един бар. Това му е нещо като хоби. Сигурно там ви е завел.
– Въобще не спомена, че той е собственикът – каза ѝ Мери. Каролайн взе чинията и тръгна към вратата. Когато стигна прага, трябваше да извърне цялото си тяло, за да погледне Мери.
– Ти знаеш повече за бара от мен, аз никога не съм била там – каза тя с равен глас.
Върна се след петнайсетина минути с малка плетена кошничка, пълна догоре със сандвичи, и две чаши портокалов сок. Когато стигна до балкона, разреши на Мери да поеме подноса от ръцете ѝ. Мери остана права, докато Каролайн се отпусна в стола си.
– Гърбът ли те боли?
Ала Каролайн ѝ отвърна простичко и мило:
– Яж, ама остави и за приятеля си. – После бързо попита. – Обичаш ли приятеля си?
– За Колин ли питаш? – рече Мери.
Този път Каролайн се обади предпазливо, с напрегнато изражение на лицето, като че очакваше ей сегичка да гръмне силна експлозия.
– Надявам се, че няма да се разсърдиш. Има нещо, което трябва да ти кажа. Така ще бъде честно. Знаеш ли, влязох да ви погледам, докато спяхте. Седнах върху скрина и останах така около половин час. Надявам се, че
няма да се разсърдиш.
Мери преглътна и рече неуверено:
– Не.
Каролайн като че изведнъж се подмлади. Взе да кърши пръсти като смутено момиче.
– Сметнах, че е по-добре да ти кажа. Не искам да смяташ, че съм ви шпионирала. Не мислиш така, нали?
Мери поклати глава.
– Колин е много красив. – Гласът на Каролайн прозвуча като шепот. – И Робърт мисли така. Ти, разбира се, също си красива.
Мери продължаваше да дъвче сандвичите един след друг, без да откъсва очи от ръцете на Каролайн.
– Сигурно си мислиш, че съм луда, пък и невъзпитана – прокашля се Каролайн. – Влюбена ли си в него?
Мери бе преполовила сандвичите, дори бе изяла един-два в повече.
– Ами, да, обичам го, но ти вероятно имаш предвид нещо друго под „влюбена“. – И тя вдигна очи. Каролайн я чакаше да продължи. – Не съм лудо влюбена, ако за това питаш, в тялото му например, не както бях, когато го срещнах за пръв път. Но му имам доверие. Той е най-близкият ми приятел.
Каролайн се обади с развълнуван глас като на малко дете, не дори девойче.
– Под „влюбена“ разбирам, че би направила всичко за него и… – Тя се поколеба. Очите ѝ светеха с необикновен блясък. – И би оставила той да ти направи каквото пожелае.
Мери се отпусна на стола си и обви пръсти около празната си чаша.
– Чак каквото пожелае…
– Когато си влюбен в някого – обади се Каролайн с предизвикателен тон и стисна малките си ръце в юмруци, – тогава си готов да го оставиш дори да те убие, ако е необходимо.
Мери си взе още един сандвич.
– Необходимо ли? – учуди се тя, ала Каролайн не я чу.
– Това разбирам аз под „влюбена“ – отсече тя победоносно.
Мери побутна сандвичите по-далеч от себе си.
– Значи и обратното, че и ти си готов да убиеш човека, в когото си „влюбен“.
– О да, ако бях мъжът, като нищо.
– Мъжът ли?
Но в този миг Каролайн вдигна показалеца си театрално и килна глава встрани.
– Чух нещо – прошепна тя и се помъчи да стане.
Вратата се отвори и Колин пристъпи доста предпазливо на балкона, като придържаше малко бяло пешкирче около кръста си.
– Това е Каролайн, жената на Робърт – каза Мери. – А това е Колин.
Когато се ръкуваха, очите на Каролайн се впиха в Колин по същия начин, по който бяха изгледали и Мери преди това. Колин пък не можеше да откъсне поглед от останалите сандвичи.
– Вземи си един стол – каза Каролайн и му посочи сгъваем платнен шезлонг в отсрещния край на балкона. Колин се настани между двете с гръб към морето, като продължаваше да притиска пешкирчето към кръста си. Изяде сандвичите под втренчения поглед на Каролайн. Мери отмести леко стола си, за да се полюбува на небето. Настъпи мълчание. Колин допи портокаловия сок и се опита да улови погледа на Мери. Тогава Каролайн, малко
стеснително, попита Колин дали му харесва мястото.
– Да – отвърна той – с изключение на това, че непрекъснато се губим. Пак последва кратка пауза. След миг обаче и двамата скочиха уплашено, защото Каролайн извика ненадейно:
– Ама разбира се! Дрехите ви. Съвсем забравих. Изпрах ги и ги изсуших. В банята са, в заключеното шкафче.
Без да сваля очи от нарастващия брой на звездите, Мери рече:
– Много мило от твоя страна.
– Знаеш ли – Каролайн се усмихна на Колин, – предполагах, че ще се окажеш тих и приятен човек.
– Значи и преди това си чувала за мен, така ли? – попита Колин и се опита да пооправи пешкирчето в скута си.
– Каролайн е дошла да ни гледа, докато спим – обясни му Мери с преднамерено равен тон.
– Американка ли си? – попита я Колин учтиво.
– Моля, моля, канадка.
Колин кимна енергично, сякаш разликата беше значителна. Каролайн се изкиска сподавено и му подаде едно малко ключе.
– Робърт много държи да останете да вечеряме заедно. Каза ми да не ви давам дрехите, докато не се съгласите. – Колин се изсмя любезно, Мери го наблюдаваше, а Каролайн разклати ключето, което стискаше между
палеца и показалеца си.
– Страшно съм изгладнял – отвърна Колин и погледна Мери, която се обърна към Каролайн.
– Първо дрехите, а после ще решаваме.
– И аз така мислех, но Робърт каза първо да взема съгласието ви. – И тя изведнъж стана много сериозна, наведе се напред и постави длан върху ръката на Мери. – Моля те, кажи, че ще останете. Толкова рядко имаме гости. – Молеше ги, а очите ѝ шареха ту към лицето на Мери, ту към лицето на Колин. – Много ще се радвам, ако останете. Обещавам ви прекрасна вечеря. – После добави. – Ако не останете, Робърт ще се разсърди на мен. Моля ви, съгласете се.
– Хайде, Мери – подкани я Колин. – Нека останем.
– Моля ви! – В гласа на Каролайн прозвуча ожесточена настоятелност. Мери се сепна, вдигна очи към нея и двете жени се изгледаха през масата. Мери кимна, Каролайн възкликна доволно и ѝ подхвърли ключа."


"Почивка в чужбина" е един красив и същевременно зловещ роман, в който еротиката се преплита със садомазохизма, за да разкрие пред читателя нови, стряскащи измерения на любовта. Поетичният, изящен стил на Иън Макюън ще завладее въображението ви от първите страници, а растящото напрежение и усещането за надвиснала заплаха ще задържат вниманието ви до шокиращия финал.
Върнете се в началото Go down
 
"Почивка в чужбина" от Иън Макюън
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Online Books :: За книгите :: Български книжен пазар-
Идете на: